от подобни неща като джипа. От статии във Файнешъл таймс по-малко ми пука.
Какво може да се направи, според теб.
И добре дошъл в блог.бг

Интересен позив извайваш с това твое откровение ?Дано много хора могат да се засрамят като тебе , но едва ли ?
Това като първи постинг е добре - изрази една откровенност и съпричастност , описа едно вълнение и усещане от околната действителност.
Поздравления и добре дошъл в blog.bg !
Усмивки и нови творчески вдъхновения за теб !

Нарича се "От пръв поглед". Разказва се за един младеж, който се е родил сляп и след успешна операция проглежда. Пробремът му след това е, че той вижда, но не знае какво вижда (неразличава нещата само от външният им вид, а трябва да ги докосне), че не разбира защо има неща, които вижда, а трябва да се прави, че не вижда (като бездомниците по улиците) и че незнае, че трябва да реагира на това, което вижда (например на приближаваща се кола или юмрук). Така става за съжаление и с нас - виждаме Джипа или друга някаква нередност, ама незнаем че трябва да реагираме на това. Не са ни учили. И за това юмрука се приближава, а ние си стоим кротко и си го получаваме ....право в носа.

Ми... значи имам основание да се срамувам. Защото, тогава сме генетично увредени.... Лошото е, че и аз нищо не направих. И очевидно и аз съм в общия кюп на гледащи, но невиждащи ;)
Благодаря за чудесният коментар!

не вярвам, че срамът ни подпомага да вземем правилните за нас решения. Просто точно като младежът във филма не сме тренирани да реагираме. Научени сме да премълчаваме, да отминаваме, на "Остави го, той е простак". И той Простакът, оставен свободно да действа си напредва по стълбицата нагоре и в един ден с изненада откриваме, че ни е станал Началник. И ние трябва да се подчиним на Простъкт, който сме оставили да се развива, на който сме премълчали, отминали с безразличие. Мислиш ли, че срамът ще ти помогне?

струва ми се, че е по-добре да ме е срам :), отколкото не. А колкото до началник - никога не съм имал. Но тези, които ни управляват, големите Началници - то и ти, и аз, и всички сме си ги отминали с безразличие. Права си! А да си видяла при тях и бегла проява на срам? Пък и онзи с джипа? Та той вероятно по-скоро се гордее!

чувство, което подтиква към действие и си мисля, че не срамът ти те е накарал да напишеш тези редове, а възмущението ти, т.е нещо не ти е харесало и ти искаш да го промениш. Ти в случай пишеш за него. Не си го отминал изцяло. Всеки ден се сблъксвам с много такива "грапавини", които ако се изправят животът ще бъде много по-лесен за всички ни. Но тези дето ги правят тези грапавини са убедени, че ще им се размине, че ще си премълчим, че ще остъпим. А нас ни е страх или ни е срам и си мълчим свити в ъгъла. Сега аз се тренирам да не премълчавам. Вече не съм доброто дете, което си мълчи. Обаждам се. И в автобуса, когато не стават и когато не събират след кучетата си и когато някой крещи. Не ме е срам. Не мълча. И все по-малко ме е страх.

че пуснах първият си пост от възмущение. Но вечерта, когато прочетох онази статия, направо си ме връхлетя срамът...
А ти внимавай с обажданията! ;)))
Въпреки, че и аз съм такъв...
Поздрави и благодаря за смислените коментари!

Здравейте! Шофирам из София доста често. В началото ( като млад шофьор) ги заобикалях и аз тези дето правят задръстванията...може би, защото виждах, че всички правят така. След това, обаче, започнах да спирам до тях, да си отварям прозореца и да ги питам защо са спрели там...без обиди, без квалификации - просто въпрос...за моя изненада ( защото те очевидно не очакваха това) и не можеха да ми отговорят на въпроса - изненада - махаха се...Така си шофирам из София и до сега - не искам да ги подминавам просто така - сякаш ги няма - защото ги има и защото пречат. Замисляла съм се, защото другите шофьори проявяват такава толерантност? Единственият отговор за който се сещам, е че проявяват тази нелепа търпимост, защото знаят, че утре и те ще направят същото и защото разчитат, че докато седят на аварийни и задръстват града, всички ще ги подминат без коментар. Всеки си решава как да реагира на такава ситуация. Аз моя избор го направих!

Лошото е, че в случая който описвам, джипа си беше така паркиран. А шофьор нямаше... :)

Е, в такава ситуация наистина нищо не може да се направи..., освен ако не си с по- голям джип...да го издърпаш до средата на платното и да го оставиш там...ама винаги съществува риска, оня да се появи, я дрогиран, я с пистолет, я и двете...То верен отговор в такава ситуация няма. когато имаме налице абдикирала държава, всички реакции са саморазправа...

и го заобиколих.

Правилно си постъпил, защото...Как беше..."можеш да извадиш селянина от селото, но селото от селянина никога"

но ми хареса! И е вярно! Дори тъжно.
Благодаря!