Това е! Тръгвам на море. Подготвям списък с нещата, които не бива да забравя. Започвам с палатката, барбекюто, фотоапарата, въдиците.... За да не пропусна нещо, си представям всеки един от дните, които съм прекарвал на къмпинг и така се подсещам да добавя фенерчето, въжето за простор, на което от миналата година си висят закачени щипки. Сещам се и за музиката в колата – разбира се Оливър Шанти и Ник Кейв под чиито прекрасни звуци по-лесно ще понасям километрите. 
Списъка става толова дълъг, че не знам дали Пасатът ми ще го одобри.  Точна дестинация нямаме. Обичаме да потегляме така – просто към морето. И да отседнем на мястото, което ще ни плени. Вече цяла седмица отговарям на въпросите “къде ще ходите” с “не знам” и го правя с удоволствие защото неразбирането в очите на хората ме забавлява. Е, после обеснявам.  Паралелно правя друг списък, в който са нещата, с които се разделям – лицата, които няма да виждам, нещата, които мразя да правя, трафика в София, който няма да ме тормози..... Като че ли този ми доставя не по-малко удоволствие. Там е и интернета, който няма да ме чопли и от чиято зависимост поне за малко ще се отърва... Въпреки, че ми мина през главата, да не би на къмпинга да са пуснали безжичен.... Хахаха... Защото лапа неотменно ще е с нас – за работа, за филми, които в момента свалям като откачен.... Ще проверя все пак! Някак ми е малко кофти от това, че за първи път голямата ни дъщеря не иска да дойде с нас. И за първи път ще е сама, с приятеля си, който е наистина свестно момче... Дано де... Да, вече е голяма, но това, че не е обзета от  треската, завладяла всички нас в приготвянето на багажа, ми е странно и като че ли ме боли. Подсеща ме за моето нежелание някога и за това, че очевидно съм пропуснал да проумея изтичането на доста годинки. Да, това, че малката е с нас е все пак някакво утешение. Решавам да не пропусна нищо от детсвото й и да му се наслаждавам, да го изживявам с нея. Защото такава грешка май направих с голямата. Просто не разбрах, кога порастна! Не забелязах...  И сега съм готов да правя дупки в пясъка за да срещам морето, да строя замъци и форми. Да се возя на водно колело и да пускам хвърчила..... Само и само да мога да наблюдавам щастието в очите й. Това е. Уважаеми блогъри, да знаете, че ме няма.

Пожелавам ви приятно изкарване на морето и да се върнете с много вдъхновения ! Очаквам и снимки !

Благодаря ти. Да знаеш - имаш добро сърце!

Мерси и умната! Пази съкровището си и си дарявайте хубави мигове...

ТАТИ ВЕЧЕ БЕЗ ПЪРВОРДНАТА ДЪЩЕРЯ....ПРИЯТНО ИЗКАРВАНЕ....И ТРЪГВАЙТЕ....ДЕТЕНЦЕТО ЧАКА С НЕТЪРПЕНИЕ....Е , ДА ВИ ПОЖЕЛАЕ НЕЩО ХУБАВО !!!
УСМИВКИИИИИ.......

Дори като изписвах ника ти, се усмихвах :) Благодаря! Усмивки и на теб!

А твоите постинги ще ми липсват. Благодаря!

Убеден съм, че ще е така.

Дано си починеш добре! Хареса ми това, което си написал за дъщеря си. Аз създадох моя син късно и когато поеме по пътя си, ако съм още жив ще съм доста стар. Представям си как ще се чувствам тогава. Затова отсега се опитвам, колкото и да е малък, да му внуша че е Мъж - твърд, силен и непоколебим, но и нежен, мил и съпричастен когато трябва. Струва ми се, че ще успея. Приятна почивка!

СЛЪНЧЕВА И УСМИХНАТА ОТПУСКА!

Благодаря! Не мисля, че е късно да се наслаждаваш на детсвото на сина си. Да ти е жив и здрав!

Мерси, но нещо почна лошо.... :). В момента колата е в сервиз в Пловдив. Чак ми е смешно... след толкова приготовления и писания, а още не съм стигнал...

а и лятото все още е в разгара си.... ;)

Разбира се :)))
Аз това и чакам, и продължавам...

Май на къмпинга са пуснали безжичен:))) Приятна почивка и весело изкарване на Черноморието!!!

Не, драги! Просто докато ремонтират колата съм в хотела в Пловдив.... ;) Пак си е почивка де....

Еееее, авария? :((

:))) Просто го открадвам.