Този пост е провокиран от невероятният разказ на блогърката Piccola Piccola . Той  ме разтърси, впечатли и много ме умисли. И вместо да напиша за това, как прекарах отпуската си, пускам постинг за собствените си неволи със здравната система на родната ми страна. А всичко тук, в България е някак несправедливо и унизително и обидно.....  Живеем в собствената си страна, а се чувстваме неканени......  Съвем наскоро - няколко дни преди Великден, докато учехме с малката дъщеря нещо ужасно ме стегна в гърдите. Не можех да дишам и болката беше ужасна. Опитвах се да поема въздух и това ми причиняваше невероятно страдание, някак в дясната част на гърдите ми.... Реших, че е инфаркт, но никак не смеех да разочаровам или натъжа децата си и съпругата, която още беше на работа, и ми се искаше да не разберат.Защото  видях уплашените очи на малката и това ме притесни ужасно. И се надявах да отмине. Привечер болката дотолкова се  усили, че явно пролича и съпругата извика Бърза помощ.  Дойде дебела лелка, която още от вратата неистово настояваше да си призная че съм наркоман или поне пияница. Дори не ме преслуша (в последствие разбрах, че това първо е трябвало да направи), а направо започна да се опитва да залепва вендузите на уреда за кардиограма на гърдите ми и да прави забележка затова, че не съм епилиран и тези косми пречели... Постави ми и диагноза – начало на хипертония. Каза да не се вълнувам много, взе десетте лева, които доброволно и предложи съпругата ми да се почерпи за мое здраве и си замина. Но болката си остана – ден, два, три, четири..... Докато не издържах и отидох при джипито си. Оттам след елементарен преглед - в Пирогов. Установиха, че десният ми дроб е колабирал. Пневмоторакс се нарича. В моят случай – спонтанен. В Пирогов висях два часа. Накрая ме облякоха в нощница. Дори бельото ме накараха да махна. Та и чорапите. Но часовника ми забелязаха. Не ме ли било страх да го оставям на ръката си -  марков бил. Наложи се да извикам съпругата си, да ми вземе дрехите и вещите. Това, а и гледката на мъжа й – едва дишащ, в нощница много над коленете и очевидно тясна, допълнително я травмира и както тя, така и аз се чудехме какво точно ми е. И какъв край или поне развръзка се очаква. Попитах един от лекарите а той небрежно  каза, че ще ми направят дупка в гръдният кош, ще вкарат тръба – не била чак толкова дебела, както говорят и ще изтеглят някакъв си въздух, но не се знаело как ще приключи всичко. Още повече – бил съм чакал четири дена. А такъв прецедент, той лично не бил имал. Единят от докторите, явно по-главен от другите се развика на останалите да ме качат на количка. И задължително да съм седнал. Пред очите ми е суматохата, която настана защото такава количка нямаше свободна. Когато се намери, едвам седнал, осъзнах, че в тази поза, без бельо и с тази къса нощница, трябва да стискам крака, докато ме возеха по коридорите, претъпкани с чакащи. Санитарят ме откара до операционната, остави ме пред вратата, почука и след мълчанието отвътре, отвори вратата и промърмори: “Никой нема!”. Каза ми да чакам тук и изчезна някъде. Като че ли имах избор.  Утре щеше да настъпи Великден. Беше хладно, а аз бях почти гол. И ме беше ужасно страх. И не знам от кое от двете треперех повече. Но направо се тресях. Стисках в ръка джиесема си, който беше единствената ми лична вещ, която си оставих и отмервах времето. Когато мина повече от час, не се стърпях, станах от количката и затърсих пътя към първия етаж и стаята на хирургията, където ме бяха приели. Когато стигнах там се оказа, че просто са ме забравили.....

За останалото няма да ви разказвам. Но и аз се питах – неканен ли бях в Пирогов, по собствен каприз ли попаднах там, не плащах ли осигуровки и то доста високи? За да разчитам на помощ при нужда. А тези доктори насила ли ги караха да работят? Защото на лицата им пишеше само едно – “отегчен съм!” и “не ме занимавай със себе си”. Както и на докторката от Бърза помощ. И изобщо – властта е отегчена от нас. Управляващите ни мразят - нас редовите граждани. Нима не личи?

      _________________________________________________



Имам имена, данни, документи.... Но ще ги спестя, защото знам, че вината тук не е в медицинските лица (само), а най-вече в принципалът им. И ако някой се интересува. Имам впредвид, някой от тези, от които зависят нещата, нека провери - бил ли съм там, защо съм бил и как съм бил изписан. И дали съм дошъл след петнайсет дена на контролен преглед - така ми препоръча лекуващият лекар, когато ме изписа. Но когато отидох - пак в същата стая, в която ме приеха - май 105, ще проверя, някакъв доктор ме посрещна - "е, щом сте жив и не Ви боли, за какво идвате?" Всички "по-малки" докторчета се засмяха... И той им нареди, да не ме картотекират. Само някакъв ме преслуша и каза "добре си".

ТОВА Е ПОРЕДНАТА ГАВРА НА ЛЕКАРИТЕ КЪМ НАС, ТЕХНИТЕ ПАЦИЕНТИ.

тъжно. Ужасно тъжно. Развитието на ситуацията в която си попаднал е повече от нелепа, но сякаш реалността в нашата сфера на здравеопазване я прави да изглежда нормална....
Сякаш е нормално да забравят пациент, за когото тъкмо са казали, че е цяло чудо, че е жив след 4ри дни, сякаш е нормално да бъде в пълна изолация при положение, че заболяването не изисква такова нещо....сякаш е нормално отношението им....
разбираш ли сега какви са нормалните неща....?
Аз лично съм потресена...и съжалявам, че толкова хора са изживели толкова кошмарни моменти и то точно, когато са имали най-много нужда от помощ.....

Но им позволяваме, нали? Не че лекарите са лоши. По-скоро държавата ги принуждава да са такива.

Знаеш ли? Повече боли, когато го изживяваш за някой близък. Затова и така ме впечатли болката в поста ти. Пожелавам ти добра развръзка. Както в моят случай. Но ми е дотегнало, да моля за късмет в случаи, когато ми се полага справедливост и компетентност... На мен и на всички...

Лекарите сигурно като специалисти не са толкова лоши....но като съзнание , отговорност , грижа...виждаш ли я някъде ?!? И защо все с държавата да оправдаваме нечия безотговорност ?!?

Защото тези лекари взимат заплата от държавата. И тя е длъжна да контролира за какво им се плаща. Още повече, когато им плаща с чужди пари. Демек - с нашите. Просто всеки искам всеки да си върши работата - лекарят, държавата, аз - своята...
Иначе си права, много от тях са добри специалисти. То и предишният министър на здравеопазването беше добър специалист, като доктор, но това не му попречи да оплеска нещата.

или по скоро оправниците ! Но не мисля че до всеки лекар трябва да има държавник ! Трябва съвест и отговорност ! И да обичаш професията си ! Но за тях и Хипократовата клетва нищо не значи !!!

На джипито си най-вече дължа здравето си. Човека след като ме преслуша, ме хвана за ръка, без никакви направления ме замъкна до рентгеновия кабинет, набута ме вътре и после, след като видя снимката, тръгна да заключва кабинета си за ме закара в Пирогов. И наистина там, след дългото чакане се погрижиха компетентно за мен. Така, че в известен смисъл дължа оздравяването си и на Божията промисъл - че не взимах лекарства за кръвно, което всъщност си ми е нормално, а отидох при моя си доктор. И оттам - на лекарската намеса. В постинга си не искам в никакъв случай да обидя докторите. Но освен зле, тогава се чувствах и много унизен.

Все пак твърдя, че в други условия същите доктори биха се справяли отлично. Друг е въпросът, като на някои не им харесва, защо го вършат, тук си права. Още повече след клетва...

г-н Сантов, твърдите, че лекарите не били виновни за отношението към пациентите, но проблемът видиш ли, бил в това, че държавата не ги контролирала достатъчно. Какво е държавата? Сбирщина от физически лица, с трудов договор. По тази логика излиза, че тях също някой трабва да ги контролира. Коя е тази личност, която може да упражни такъв контрол, чак до най-дълбоките кътчета на системата? Ако всеки няма съвест и стандарт на поведение и морални норми в професията си никой не може да държи на ниво цяла една система. Така, че - да, лекарите са виновни за бездушието, което проявяват. По същия начин, по който аз съм виновен пред моя работодател и моите клиенти за усилията, които не съм положил в рамките на моята компетенция, за да свърша моите задължения. Надявам се, че ме разбирате. Отсъствието на съвест и морал не се оправдава с липсата на контрол. Системи изградени само на базата на контрол не могат да просъществуват - погледнете империите в историята. Принципът е същият.... С уважение към Вас и Вашата толерантност,

Но не всички лекари са повърхностни , небрежни , груби и незаинтересовани.......Все пак има и добри с топли човешки отношения , загрижени особено много за пациента си....Трябва да ви кажа ,че те се намират в малки градчета и не са толкова натоварени с екстремни ситуации. А дали не трябва да се облекчи техния труд и да се намали работното им време ?Дали това ще спомогне за по.добро отношение към болния ?За заплащането не става дума. те не би трябвало да се стимулират с пари - нали професията им е хуманна ?Ако са искали да печелят повече - щяха да станат бизнесмени....?
Поздравления за актуалния пост !

...Имам имена, данни, документи.... Но ще ги спестя, защото знам, че вината тук не е в медицинските лица (само), а най-вече в принципалът им...

Не ги спестявай и не ги оправдавай. Това малко прилича на добрия комунизъм и лошата му реализация. Медицината в момента е жалка картинка. Чичо Скруч в действие.

Подобно ходене по мъките имах съвсем наскоро. Посреднощ обикаляхме бързите помощи из града, детето ми беше адски зле, жесток вирус го беше докарал почти до припадък. В частната бърза помощ лекар нямаше(!!!), а там където ни изпратиха лекрката нямала право да преглежда деца. Трябваше да обикаляме като луди из клиниките във ВМИ за да намерим къде точно да се обърнем за помощ. Кошмар!

Първо искам да изразя възхищението си от интелигентния коментар. Второ, макар и да сте на противоположно мнение, не сте недобронамерен. В никакъв случай! За което Ви засвидетелствам своето уважение. Та на темата, не мисля, а и не само аз, че държавата може да се опрости до модела “сбирщина от физически лица, с трудов договор?” Ще кажа само, че при сравняване на държави, често се използва система, със следните критерий – СИЛА. Това понятие включва – способност да се формулират и провеждат политически стратегии и да се приемат закони, да се управлява ефективно и с минимум бюрокрация, да се контролира незаконното забогатяване и корупцията, да се поддържа високо равнище на прозрачност и отчетност в държавните институции и най-вече – да се прилага неотклонно правото. Това не го измислям аз, пише го по учебниците, пише го Фукуяма.... Забележете – само една от функциите не е контролна. Просто така би трябвало да функционира държавата. Да не говорим, че нашата май само изпълнява първата си функция. Освен това, аз също работя с клиенти. И имам и служители. И ако те не изпълняват своите задължения и аз не забележа – това е повече моя грешка, но спрямо клиентите. Има разлика и е огромна. Дори съм виновен, че съм допуснал да имам такъв служител. Защото, както Вие казвате, “отсъствието на съвест и морал” е качество на човека- някой си, но ако аз го назнача, пък и търпя, означава че не знам, че това качество не е добро. Значи съм същият...

Да Клео, точно така мисля и аз :)))

Предпочитам да ги спестя. Засега. Благодаря за коментара. И добре дошла в блога ми!

Ужасно е, особено когато касае детенцето ти....

Разбирам те и ти съчувствам за преживяното!Надявам, се, че вече всичко е добре!
И аз бях провокирана от постинга на piccola.
Може би скоро ще напиша и за моите патила по държавни болници и частни клиники.
Сърдечни поздрави!:)

Убеден съм, че ще го напишеш перфектно и вълнуващо.Това си убеждение черпя от постингите ти. Чакам.... :)))
И благодаря!

Благодаря за добрите думи!:)
Започвам деня с усмивка!:)
Поздрави!:)

Болката от нелепата загуба поради небрежност и липса на човечност и професионализъм...продължава! Оказана бе отвратителна "помощ", която бе по-скоро директно убийство.
Няма да се промени ситуацията.
Важен е за всеки от нас изводът - какво следва да направим, за да избегнем тази подигравка.
Вие решихте ли за себе си и близките Ви? Интересно ми е да прочета мнението Ви.
Пожелавам Ви много здраве!
Ейен

Липса на човечност? Когато поставиха на баща ми диагноза рак - няма надежда, отивам с него в онкологията в родният ми град Плевен с надежда нещо все пак да направят. Вътре ме посрещна пълничка жена на средна възраст с едва забележима протоколна усмивка на лицето, взе документите и изскледванията, които носех и и подадох, наведе глава и започна да пише. Аз стоя права и чакам все пак нещо да промълви, да ми обясни. Тя най-накрая ми подава 2 бележки и каза - едната е за инвалиден стол, а другата за специален дюшек, отивате в съвета и там ще ви дадат. Баща ми чакаше отвън на пейката пред вратата!
- Ама как моля ви -попитах аз-не разбирам, няма ли да го прегледате и някаква терапия или не знам и аз точно.
- Ами нали има болкоуспокояващи.
- Ама този инвалиден стол? - продължавам аз в недоумение.
- Ами той ще се влоши така или иначе.
Тогава схванах, че табелата на кабинета е сбъркана и това в същност е погребално бюро. Тръгнахме си без да влезне баща ми в кабинета и потърсихме "други начини". Такива ми ти работи за човечността.

Не съм съвсем съгласна с теб, защото просто се налага да бъдем вече обективни. Ако някой отиде в държавно учреждение и съответният чиновник не се отнесе подобаващо внимателно към теб сигурна съм, че ти, а и всеки би се възмутил. Ако полицай не ти окаже съдействие би реагирала по същият начин. С това не искам да влизам в някакъв зловещ спор, а просто да кажа, че няма превилигировани професии. Съжалявам, но това е моето мнение. Всеки трябва да бъде готов да бъде критикуван и не мисля, че лекарите трябва да подскачат като ужилени когато някой им каже "я малко по внимателно". В същност от работата на архитекти, инженери, шофьори, учители, пилоти и т. н. не зависят ли човешки животи?

Много страст има в коментара ти и аз се чувствам длъжна да ти обясня, че под превилигирована нямах в предвид привилегии относно заплащане, а превилегии да не бъдат лекарите критикувани. Аз не мога на никоя професия да дам привилегията да бъде критикувана. Това е по "първо".
Факт е и "некоректното и некомпетентно, а понякога и престъпно отношение на държавни служители и полицаи" и те са критикувани съвсем основателно така, че не виждам къде е проблемът тук. Въпросът е, когато има некоректно и некомпетентно отношение на лекари към пациенти, то ние имаме ли право да ги критикуваме или простичко казано "За едни може, за други не може", така ли?Това е по "второ".
Явно много ти е важно единствено лекарската професия да носи отговорност за човешките животи, но аз смятам, че не е така (ако шофьор на автобус каращ деца на екскурзия падне в река Лим?). Всяка професия си има своите отговорности. Във всяка професия има профисионалисти и не чак толкова добри. Когато хората се възмущават от не толкова добрите, то те имат право иначе няма да сме гражданско общество и ще се върнем в онзи строй с двама главни - вожда и лекаря (пардон, май беше шаман). С най-добри чувства към теб и към джи пито ми, той е върхът.

от това, което ти се е случило:)))))Все пак си имал късмет, че си излязъл жив. От т.нар.лекари в Пирогов, хора с "настинки" са умирали....Не се шегувам! По-цинично съсловие от лекарското не познавам! За съжаление!

Докато ме е нямало виждам, че тук се е разгорял един спор..... :) И в него виждам правота и логичност и в двете страни.
Аз по-скоро бих защитил лекарите. Защото и аз се възхищавам на някои от тях. Особено на джипито си - Д-р Стаменов. Но повечето, поставени в тези условия, които им осигурява, да не кажа - налага държавата, са принудени да забравят и клетва и съвест и задължения. То е все едно да отглеждаш рядко и скъпо цвете и да го поливаш веднъж годишно... :) Не знам дали това сравнение е много удачно, но....

Може би ще те разочаровам, но и аз не знам какво следва да направим. Наистина! И дано не те разочаровам много. :)

Това, което разказа за отношението към баща ти е отвратително. Как не я зашлеви тази?!

Беше преди 5 години, бях уплашена, не знаех какво да правя, движех се на сън. А пък и някак си не мога да вдигам скандали, не го умея. После сестра ми каза, че имало един друг лекар, който казал, "чакайте, дайте да видим човека". Баща ми така или иначе почина, но историята е твърде дълга и не и е тук мястото. Просто смятам, че независимо къде и независимо кой, когато не си върши работата, то това трябва да се казва ида се положат усилия да не се допуска. Предполагам, че ще се намерят блогери, които задълбочено и сериозно ще обяснят, че проблемите в здравеопазването са огромни, че няма пари, че политиците са виновни...Но така е във всички други сфери на нашето нещастно общество и извинения от този сорт не приемам. Аз си върша моята работа добре, никога, никого не съм обидила и очаквам същото и от другите.

Съболезнования за баща ти!
Предлагам ти да опишеш онази случка в свой постинг. А за вината - всеки един от нас е виновен. Само в каква степен е различно.

Благодаря, Успех и на теб.

Сега си спомням един случай преди няколко години, когато се наложи да звъня на Спешна помощ, а те ни пращаха на джипито. А личният ни лекар ни пращаше обратно към колегите си от Спешна помощ.

така е братле,всичко в БГ е омагьосан кръг.Защото когато бившите комсомолски лидери и синове на големите партизани,крадяха и влачеха ппрез 90-те ,пък и даже и сега,си натискахме парцалите и гледахме и цъкахме от яд.На робски народ,здравеопазваща система като за роби.Не изключвам и себе си,въпреки че съм в Англия.Където и да отидеш и в Австралия и Патагониа,БГ орисията те следва.Имаме грехове явно и трябва да ги плащаме.Няма измъкване.Само православната религия и и връщане обратно към Русия във външата политика ще ни спаси,но още Българите не могат да го осъзнаят.Когато го,дано да не бъде твърде късно!