Най-страшно е, когато губиш приятели, почти равносилно е на загубата на близки.  Когато ти се случи – губиш части от себе си, смисъл от миналото, основания за надежди в бъдеще. Въобще, важни неща. И след тези загуби човек е очевидно по-слаб и някак, по-малко човек. Така мисля и такъв се чувствах днес. 
 Това им е лошото на загубите, че се измерват с различни неща. За едни има мерилки, за други, всички стават, но дори взети заедно са малко.... А първите са по-поносими. Мисля, че загубих един приятел, макар и да не знам причината. Бих се извинил, ако е нужно, стига само поне да се досещах за какво.   
Обожавам Нина Симон:

 

Броят на приятелите се променя обратно пропорционално на броя на годините ми. Факт, който почти съм приела. :)
http://ru.youtube.com/watch?v=HVw0Mb8XR9M

:) Не ми се иска така да отмервам годините....
Благодаря за линка! Май и ти я харесваш?

Някак не обичам дългите обяснения. А такъв един въпрос ще провокира точно това - "Ти мене уважаваш ли ме?....." и в отговор същото питане и така до безкрайност изпитания върху търпението ми.
Между другото, благодаря за навестяването в блога ми, докторке... :)