Съвсем наскоро имах случайна среща.  Впечатлих се много и дълбоко се замислих. За това, защо и от кого е нужно да приемам упреци. Срещнах състудент. Но се случи, че  го срещнах  пред партийния офис, където заделям от малкото си свободно време.  Състудентът ми беше повече от озадачен, дори бих казал, зашеметен от изненада, че ме намира на такова място. Попита ме какво правя тук, а аз се опитах да  му обясня, че върша и партийна работа. Той погледна надписа над партийния офис и някак....  зяпна.  После забелязах съжалението и като че ли,  насмешката в очите му. Каза просто : “Ти си луд - та те всички са мошеници!” и се отдалечи.  Мисля, че повече няма и да ме потърси. Не че има за какво да съжалявам, по отношение на негово отсъствие. Но никак не мога да разбера, защо, аджеба, когато някой се е посветил на обществена дейност, защото и партийната е  обществена дейност, дори когато тази дейност преминава и през реализация на собствени амбиции, та защо трябва да е срамно или пък смешно това, че някой – аз или пък друг – сме се отдали  и на такава мисия. Изобщо, не разбирам – защо е по-срамно да си политик, от това например, да си колбасар, производител на кисело и прясно мляко, отглеждач на щрауси или пък енергиен бос? Аз не съм политик! Поне не професионален политик. Хляба си изкарвам с хиляди умилквания около Негово Величество – Клиентът. А от многообразието на такива ми се повръща! Но си върша работата така, както е редно и не съм обидил никого. Освен работата си, тичам, като луд около джипита, родителски срещи с цел за повече пари на училищното настоятелство, данъчни испектори с поредните си безумия, пререгистрации..... И не разбирам, защо когато в извънработното си време си позволявам да посветя собствените си свободни часове на политическа дейност, това е толкова срамно и смешно?  А аргументи от типа “всички политици са маскари” , “мошеници” и т.н., първо не са никакви аргументи, а нечии квалификации, второ – основани са на първосигнални емоции и ми приличат на условните рефлекси, описани от Павлов, и трето – очевидно е, че в тях няма и капка здрав разум. Политическата дейност е обществена дейност, а като такава е достойна за уважение. Още повече, когато пък не е платена, какъвто е моят случай. А и упреци за начина на прекарването на свободното си време приемам само от близки. Тогава те биха  имали стойност и бих се замислил, къде греша.

Сантов, има хора родени за обществена дейност- то е като хоби. Както едни ходят за риба, други играят бридж - така и общественоангажираните хора са намерили своя тръпка в това и им носи удовлетворение.
А този просто не е бил от тях.

Е, хубаво е човек да приема нещата твърде лично, но...абсолютно същото е отношението към полицаите, държавните служители, народните представители, данъчните. Сигурно може да бъде продължен списъкът. Обществото е болно, нищо повече.

Няма еднозначен отговор. Става въпрос за конкретен човек, не знам що за тип е, случаят е частен, макар не отричам, че "обществената" нагласа, ако може да се нарече изобщо такава нагласа "обществена си е такава, но причините са различни и май подобно отношение не е само срещу отдалите се на политиката, то е и към отдадените на изкуство или каквото и да е било, което може да се вкара в някаква обща езикова графа и под общ знаменател. Мисля, че е защото се знае най-вече за външната страна за работата ви, видимото и по-шумното, а най-често по-видими и по-шумни са тези които злоупотребяват с каузите, с идеалите на хората, създават масова психоза, раздвижват духовете, уж в "полза роду" или какъвто и да е било възвишен идеал, а преследват лични цели. Тези които днес наричаме демагози са създали външният образ на човек занимаващ се с обществена дейност и съвсем неправилно повечето идентифицират образа на демагога и образа на политика, като един. Основната заблуда на масовото съзнание, според мен, разбира се. Но това е най-схематичен, обобщен и непретенциозен отговор.

Такива са настроенията, хората обичат да си обобщават, така по-лесно се мисли/ако се мисли изобщо/ и това може да оскърби човек.

Познато ми е чувството.

Кръст си ти е, ще си го носиш:)

...за хобито/дейността/,с която се занимаваш през свободното си време.

Само едно не ми хареса.И това не е в автора,а в коментар @2.
"Обществото е болно!"
Нима ти не си от това общество?Нима на хората (обществото)не им писна от самозванци,които се бият в гърдите ,че ще оправят света,а после зашливяват един голям шамар на това общество?

"Такива са настроенията, хората обичат да си обобщават, така по-лесно се мисли/ако се мисли изобщо/ и това може да оскърби човек"
Стеф направо ми довършва мисълта.

Поздрав към автора и успех в начинанията му!

ако човекът е психиатър - приеми го като диагноза; ако е просто избирател - приеми го като нормална нагласа на човек, нагледал се на какво ли не.

аз пък ти пожелавам общественополезната ти дейност да е общественополезна. не е хубаво по настилката си от добри намерения човек да крачи не към където трябва :-))) особено ако е повел и група :-)))

Писал съм за тази Българска заблуда :)))

Разбира се, че съм от обществото, но си нося отговорността за думите лично. Оглежам се и слушам хората, опитвам се да ги разбера, а не да им размахвам пръст. Може да съм се изказала непремерено и крайно за болното общество, но това е мое право. Поздравявам всеки с по-оптимистичен поглед на случващото се.