Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
13.07.2009 22:18 -
С шепи срещу прибоя*
Вече повече от пет месеца се опитвам да спася това, което имам, това на което съм се радвал, това което съм постигнал. Вероятно съм като човек, отчаяно насипващ пясък върху онези детски замъци, красиво, но крайно неблагоразумно изградени точно на брега на морето, с вяра за устойчивост срещу вълните. Не мога, просто няма как..., пробвах и с молитви, но съм изправен пред разкривеното лице на ужасна болест, поразила най-близкия човек до мен. И съм обречен да следя, как всяка следваща вълна отхапва от това, което толкова обичам, отнася го навътре и го превръща в мътилка, спомен... После вълната се завръща и пак всичко се повтаря, по ръцете ми е само кръв и пясък, лицето ми е странно мокро, а моето имане се стопява. Ужасът в очите на децата ми е прекомерен дори за моите сили, те губят нещо, което аз винаги съм имал и липсата на всякакъв опит ме кара отвътре да се гърча и мълча. Не намирам думи за утеха, а това е лошо.
Да, вярно е, че все пак имам фотографии на отминалото неотдавна щастие, но се оказва, че единствено ме натъжават.
Винаги съм смятал, че разумният човек се радва на това, което има, но мисля, че тогава, когато съм имал, съм пропуснал да се радвам истински.
-----------------------------------------
* Странно изчезнал пост, вероятно по причина на вечната ми разсеяност
-----------------------------------------
* Странно изчезнал пост, вероятно по причина на вечната ми разсеяност
в такива случаи всичко, което пиша, ми се струва глупаво и не намясто, но мълчанието пък не е избор.
цитирайкураж! Трябва да се държиш заради тези около себе си!
цитирайСтрах ме е да призная колко ме е страх от мисълта за своето безсилие да се преборя с толкова голяма, страшна дума... болест... която е надвиснала над най-любимото... Този коментар, на най-далечно, непознато място, е първият ми опит за терапия... такава, както е при пристрастени и нуждаещи се от споделянето на причините... Простете!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Новият ми блог
2. Templar
3. Да се посмеем..... ;)
4. Това много ме вълнува
5. За апетита и яденето и мезето
6. ПП "Демократи за силна България"
7. Често препрочитам това:
8. Eдин мислещ човек
9. Петър Николов
10. Иван Бедров
11. Триста дяволи!
12. Тук релаксирам...
13. Валентина Наумова
14. Съмишленикът Raylight ;)
15. Стефан Иванов
16. Обективно и професионално
17. Неуморима новинарка
18. Минчо Спасов
19. Тук е много дълбоко - Аметист!
20. Само по-внимателно - Блиц
21. Млади и зелени :)
2. Templar
3. Да се посмеем..... ;)
4. Това много ме вълнува
5. За апетита и яденето и мезето
6. ПП "Демократи за силна България"
7. Често препрочитам това:
8. Eдин мислещ човек
9. Петър Николов
10. Иван Бедров
11. Триста дяволи!
12. Тук релаксирам...
13. Валентина Наумова
14. Съмишленикът Raylight ;)
15. Стефан Иванов
16. Обективно и професионално
17. Неуморима новинарка
18. Минчо Спасов
19. Тук е много дълбоко - Аметист!
20. Само по-внимателно - Блиц
21. Млади и зелени :)