Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
25.08.2009 22:21 -
Адреналин
Автор: santov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4242 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2009 23:15
Прочетен: 4242 Коментари: 4 Гласове:
6
Последна промяна: 29.08.2009 23:15
Бях обещал тази публикация и го правя с огромно удоволствие...
Всички имат детски мечти, аз имах също... :
Неделята беше слънчева, тиха и затова - предизвикателна. Аз и моите две дъщери бяхме насрочили за този ден събитие, на чието сбъдване, оказа се, не вярвахме особено. Аз смятах, че те вероятно ще се откажат, а двете ми малки момичета, както разбрах по-късно – че аз ще се отметна. Признавам, че някак разчитах да се случи първото - просто се страхувах за тях.
В 12 на обяд имахме среща с човека, който трябваше да ни помогне да летим. Мястото беше пред една пицария, която до тогава нищо не означаваше за мен, в центъра на квартал Драгалевци – пицария “Чичовци”. Закъсняхме, типично по женски (съобръзявам се с три жени вкъщи) и около дванадесет и пет ми звъннаха,намериха ме в колата на околовръстното, и казаха, че трябва да се качим до хижа Алеко. Така и направихме, а там, изключително любезният инструктор ни придружи до мястото, годно за излитане, на около два километра от паркираните коли. Впечатли ме загрижеността му за природата, неприязънността му към прекалено многото туристи и любовтта към летенето.
Пръв, бяхме се разбрали, да съм аз, като признавам, исках да докажа, както на себе си, така и на децата, че да летиш не е толкова очарователно, а после планирах да ги разубедя в желанието им за летене, изтъквайки, че все пак сме хора, а не птици. Не се получи и не съжалявам.
Почти веднага, след като пристигнахме на определеното място, чух думите “готови сме, заповядайте!”.
Признавам си чистосърдечно, че когато отидох на показаното място, при вида на София в краката си, застанал пред стръмния обрив на планината и набиващите ми се в очите, оцвени в червено маратонки от плъзналите боровинки, чувах ударите на сърцето си. И усещах страх.
Момичето, което помагаше, слагайки ми екипировката, през усмивка каза “ усещам пулса Ви, успокойте се”. После всичко стана много бързо и полетях.
Дълго се опитвах да напиша, какво точно е усещането, да се рееш, но не намерих думи, съжалявам. През ума ми минава само, че така, вероятно, е трудно да обясниш на слепия, какво е да виждаш.
Мястото от което излетяхме:
И после:
А ето и това, буквално в краката ми. Все пак, отбелязвам, че за да направя ясна снимка при непрекъснатите турболенциии и непрестанни лъкатушения, беше наистина трудно.
Ето я малката дъщеря по време на полет. Постигна 2000 м. надморска височина:
Тук голямата излита, с 3000 метра над морето:
Всички имат детски мечти, аз имах също... :
Неделята беше слънчева, тиха и затова - предизвикателна. Аз и моите две дъщери бяхме насрочили за този ден събитие, на чието сбъдване, оказа се, не вярвахме особено. Аз смятах, че те вероятно ще се откажат, а двете ми малки момичета, както разбрах по-късно – че аз ще се отметна. Признавам, че някак разчитах да се случи първото - просто се страхувах за тях.
В 12 на обяд имахме среща с човека, който трябваше да ни помогне да летим. Мястото беше пред една пицария, която до тогава нищо не означаваше за мен, в центъра на квартал Драгалевци – пицария “Чичовци”. Закъсняхме, типично по женски (съобръзявам се с три жени вкъщи) и около дванадесет и пет ми звъннаха,намериха ме в колата на околовръстното, и казаха, че трябва да се качим до хижа Алеко. Така и направихме, а там, изключително любезният инструктор ни придружи до мястото, годно за излитане, на около два километра от паркираните коли. Впечатли ме загрижеността му за природата, неприязънността му към прекалено многото туристи и любовтта към летенето.
Пръв, бяхме се разбрали, да съм аз, като признавам, исках да докажа, както на себе си, така и на децата, че да летиш не е толкова очарователно, а после планирах да ги разубедя в желанието им за летене, изтъквайки, че все пак сме хора, а не птици. Не се получи и не съжалявам.
Почти веднага, след като пристигнахме на определеното място, чух думите “готови сме, заповядайте!”.
Признавам си чистосърдечно, че когато отидох на показаното място, при вида на София в краката си, застанал пред стръмния обрив на планината и набиващите ми се в очите, оцвени в червено маратонки от плъзналите боровинки, чувах ударите на сърцето си. И усещах страх.
Момичето, което помагаше, слагайки ми екипировката, през усмивка каза “ усещам пулса Ви, успокойте се”. После всичко стана много бързо и полетях.
Дълго се опитвах да напиша, какво точно е усещането, да се рееш, но не намерих думи, съжалявам. През ума ми минава само, че така, вероятно, е трудно да обясниш на слепия, какво е да виждаш.
Мястото от което излетяхме:
И после:
А ето и това, буквално в краката ми. Все пак, отбелязвам, че за да направя ясна снимка при непрекъснатите турболенциии и непрестанни лъкатушения, беше наистина трудно.
Ето я малката дъщеря по време на полет. Постигна 2000 м. надморска височина:
Тук голямата излита, с 3000 метра над морето:
Вечерта, когато се прибрахме живи и здрави, казах на уморените, с изгорели от слънцето лица дъщери, че имат най-щурия татко, но те само ме разцелуваха :)))
А това са кадри от птичи поглед:
Търсене
Блогрол
1. Новият ми блог
2. Templar
3. Да се посмеем..... ;)
4. Това много ме вълнува
5. За апетита и яденето и мезето
6. ПП "Демократи за силна България"
7. Често препрочитам това:
8. Eдин мислещ човек
9. Петър Николов
10. Иван Бедров
11. Триста дяволи!
12. Тук релаксирам...
13. Валентина Наумова
14. Съмишленикът Raylight ;)
15. Стефан Иванов
16. Обективно и професионално
17. Неуморима новинарка
18. Минчо Спасов
19. Тук е много дълбоко - Аметист!
20. Само по-внимателно - Блиц
21. Млади и зелени :)
2. Templar
3. Да се посмеем..... ;)
4. Това много ме вълнува
5. За апетита и яденето и мезето
6. ПП "Демократи за силна България"
7. Често препрочитам това:
8. Eдин мислещ човек
9. Петър Николов
10. Иван Бедров
11. Триста дяволи!
12. Тук релаксирам...
13. Валентина Наумова
14. Съмишленикът Raylight ;)
15. Стефан Иванов
16. Обективно и професионално
17. Неуморима новинарка
18. Минчо Спасов
19. Тук е много дълбоко - Аметист!
20. Само по-внимателно - Блиц
21. Млади и зелени :)