Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2009 22:21 - Адреналин
Автор: santov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3151 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 29.08.2009 23:15


Бях обещал тази публикация и го правя с огромно удоволствие...

Всички имат детски мечти, аз имах също...
:



image



Неделята беше слънчева, тиха и затова - предизвикателна. Аз и моите две дъщери бяхме насрочили за този ден събитие, на чието сбъдване, оказа се, не вярвахме особено. Аз смятах, че те вероятно ще се откажат, а двете ми малки момичета, както разбрах по-късно – че аз ще се отметна. Признавам, че някак разчитах да се случи първото - просто се страхувах за тях.
   В 12 на обяд имахме среща с човека, който трябваше да ни помогне да летим. Мястото беше пред една пицария, която до тогава нищо не означаваше за мен, в центъра на квартал
Драгалевци – пицария “Чичовци”. Закъсняхме, типично по женски (съобръзявам се с три жени вкъщи) и около дванадесет и пет ми звъннаха,намериха ме в колата на околовръстното, и казаха, че трябва да се качим до хижа Алеко. Така и направихме, а там, изключително любезният инструктор ни придружи до мястото, годно за излитане, на около два километра от паркираните коли. Впечатли ме загрижеността му за природата, неприязънността му към прекалено многото туристи и любовтта към летенето.
   Пръв, бяхме се разбрали, да съм аз, като признавам, исках да докажа, както на себе си, така и на децата, че да летиш не е толкова очарователно, а после планирах да ги разубедя в желанието им за летене, изтъквайки, че все пак сме хора, а не птици. Не се получи и не съжалявам.
   Почти веднага, след като пристигнахме на определеното място, чух думите “готови сме, заповядайте!”.
    Признавам си чистосърдечно, че когато отидох на показаното място, при вида на София в краката си, застанал пред
стръмния обрив на планината и набиващите ми се в очите, оцвени в червено маратонки от плъзналите боровинки, чувах ударите на сърцето си. И усещах страх.
   Момичето, което помагаше, слагайки ми екипировката, през усмивка каза “ усещам пулса Ви, успокойте се”. После всичко стана много бързо и полетях.
   Дълго се опитвах да напиша, какво точно е усещането, да се рееш, но не намерих думи, съжалявам. През ума ми минава само, че така, вероятно, е трудно да обясниш на слепия, какво е да виждаш.
Мястото от което излетяхме:

image

И после:

image



image



image

А ето и това, буквално в краката ми. Все пак, отбелязвам, че за да направя ясна снимка при непрекъснатите турболенциии и непрестанни лъкатушения, беше наистина трудно. image

Ето я малката дъщеря по време на полет. Постигна 2000 м. надморска височина:

image

Тук голямата излита, с 3000 метра над морето:

image


Вечерта, когато се прибрахме живи и здрави, казах на уморените, с изгорели от слънцето лица дъщери, че имат най-щурия татко, но те само ме разцелуваха :)))

         А това са кадри от птичи поглед:






Тагове:   адреналин,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - ихаааааа!
26.08.2009 12:16
и аз бях от тази страна на Витоша, но пеша по пътеката. сигурно съм ви видяла в полет.

умножили сте рода на летящите хора. честито! (и на вас, и на рода)
цитирай
2. santov - -rummi
26.08.2009 14:18
А аз се скъсах да ти махам ;)
цитирай
3. net - поздравление
30.08.2009 00:19
за сбъднатата мечта!
Дано имаш повече такива!
цитирай
4. rummi - santov, а пък аз си мислех,
01.09.2009 10:55
че искаш да набереш височина :-)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: santov
Категория: Политика
Прочетен: 374085
Постинги: 149
Коментари: 1131
Гласове: 5076
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930