Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2008 21:34 - За вестник "Гласове"
Автор: santov Категория: Политика   
Прочетен: 2999 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 11.09.2008 21:50


  С Тодор Сантов, бивш председател на ДСБ-Красна поляна, разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА    Г-н Сантов, поводът за разговора ни е, че вашата оставка като председател на общинската организация на ДСБ-Красна поляна през миналата седмица повдигна въпроси и създаде почва за разнообразни тълкувания, които макар и да излязоха в публичното пространство, всъщност са част от вътрешнопартийния дебат в ДСБ. Тъй като все пак е факт, че напуснахте поста, но причините за това решение единствено вие бихте могли да обясните, нека започнем първо с това откога се занимавате с политика?   Станах член на СДС през .2003г., после участвах в учредяването на ДСБ. Основният ми мотив беше, че виждах безизходицата, в която е изпаднала държавата, яд ме беше и за това, което се случваше в СДС. Но от онова си членство, помня единствено това, че сякаш се събирахме, за да може някой от присъстващите, да продаде продуктите на “Орифлем”. Не се майтапя! . И никога не разисквахме важните неща, нито пък някой искаше мненито ми – моето или на някого изобщо. А смятах, че с моето присъствие и с моя глас, колкото и да е малък, бих могъл да се опитам да допринеса за промяната на нещата. Малко след това, се чу за онзи проект, който прерасна в партията “Демократи за силна България”. Когато учредявахме ДСБ бях в инициативния съвет за изграждането на партийната организация в Красна поляна, впоследствие ме избраха за коодинатор и после и за председател на района. След парламентарните избори, поисках нещо като вот на доверие, защото осъзнавах, че много от хората ме бяха избрали не заради мен, а заради преценката на тогавашното ръководно тяло на партията, което очевидно ме подкрепяше. Затова и искам да подчертая, че редовният ми втори мандат изтича някъде през октомври догодина. Но е много важно да заявя – аз оставам член на ДСБ и за мен това членство е повод за гордост.   Да продължим все пак хронологически. Красна поляна е особен район с конкретни специфики. Какви трудности срещнахте при изграждането на организацията на ДСБ?   Не си спомням конкретни трудности, но си спомням, че имаше известно предубеждение, когато ставаше дума за Красна поляна. Това беше свързано с миналото на СДС там, с някои личности, които няма да коментирам сега...   Това не ни е и темата в момента...     ... затова някак винаги този район е бил подценяван като сила, като възможности за гласуване. Безспорно славата му на „червен бастион” има своето основание – съществуват цели квартали с едновремешните милиционерски блокове. Отделен въпрос е, че около една трета от населението по официални данни са роми. И това е сериозният проблем – там видях как масово се пазаруват гласове на избори и как това ромско население всъщност може да обърне вота.   Създаде ли се екип в организацията на ДСБ-Красна поляна?   Да, твърдя, че организацията ни наистина е много читава, никога не е имало интриги, не е имало и опити да се появят, независимо че през годините някои членове на ръководството напуснаха по различни обективни причини. Искам обаче да кажа, че съм страшно доволен, че съм се запознал с всички тези хора, че сме работили заедно и се гордея с постигнатото от нас.   Колко членове има в Красна поляна?    Осемдесет.   Как възприемате днес от дистанцията на няколкото години емоцията и ентусиазма при учредяването на ДСБ?   За това имам по-различно мнение. Да, говореше се, че има голям ентусиазъм, който се е изгубил после. А това, което аз наблюдавах, беше спонтанно преливане на членовете на СДС в структурите на ДСБ. Нямаше начин този процес да не приключи. В този смисъл не смятам, че ентусиазмът у хората се е загубил. Някои са разочаровани от това, че ДСБ е далеч от властта. Другото по-притеснително е, че хората, заявявяващи различни мнения, не са добре приети. Това винаги ме е плашело и смятам, че не е добре за една партия. Защото богатството дори и на една районна организация...   ... и на всяка общност...   ... е да има поне няколко различни мнения и чрез спор и убеждаване да се достигне да някаква истина, пък било и тази истина да не е на всички. Докато даването или обвързването с квалификации е неполезно. Ето на местните избори миналата година: беше ни трудно на нас от ръководството да убедим много от членовете, че ако искаме да спечелим кметското място в района, трябва да партнираме с Атака. Беше трудно наистина за преглъщане, имаше много несъгласни и разочаровани... дори все още има хора, които не могат да го простят и го приемат като предателство. Пък аз мисля, че беше по-важно да направим възможно ДСБ да има кмет, отколкото да няма.   -         Това означава ли, че оправдавате постигането на целта с всякакви средства?   Не.   Къде е границата?   Ще се опитам да обясня с пример. Живея в блок. Над нас комшията слуша отвратителна чалга. Под нас друг комшия слуша сръбска музика. Спазват обще взето часовете между 14 и 16 и нощем да не е много шумно, но останалото време е кошмар. И поради това никак не са ми приятни. Ако обаче утре стане пожар, не мога да не помоля и двамата комшии да го гасим заедно. И вярвам, че ще го гасим заедно – това е както в мой, така и в техен интерес. В този смисъл ние сме дефинирани – ние сме съседи. А техните грехове са си техни.  Моите са си мои . Така е и с Атака. Така е и с ГЕРБ. Те пък са дефинирани, като опозиция. Същото беше и с онази листа за общинските съветници – общата листа със СДС, която редихме толкова трудно. Тогава спомням си, станах и заявих, не е редно да вървим редом с някой, с когото имаме обща цел, и непрекъснато да му повтаряме, че му мирише устата. Това, че трябва да си партнираме с Атака и Герб сега просто е задължително, защото в момента основната цел е да се събори това правителство. После ще решаваме какво да правим и по-важното как. Защото другият проблем е хипотетичен.   Имате предвид евентуалните следизборни коалиции?   Да, това трябва да се има предвид, но не е нещо, което в момента се решава.   Следователно сте съгласен с партийната политика на национално ниво?   Да.   Какво тогава доведе до вашата оставка?   Причините са в личен план. Занимавам се с частен бизнес, който се разраства. Осъзнах, че прекалено малко време остава и за семейството ми, а бих искал да съм повече с жена си и двете си дъщери. Като човек градацията на ценностите ми е семейството, работата ми и на трето място дейности, полезни за обществото. Оказа се, че през последните години малко съм обърнал тази градация и просто не мога да продължа по този начин. Другият мотив беше, че в нашата организация има хора, които заслужават с качествата и способностите си да се развиват и да направят политическа кариера. Те са участвали и досега пълноценно, идвали са с мен на председателските съвети на софийската организация и са наясно с нещата – те няма да тръгнат от нулата.   Т.е. искате да дадете път и на други хора?   Очевидно аз не успях да направя политическа кариера за тези 4 години. Четири години не са малък срок и човек трябва да може да прецени силите си и да направи изводи. Редно е и те да получат своя шанс за кариера. Това са аргументите ми.   А какво ви е впечатлението от състоянието на организациите на ДСБ в София?   Притеснен съм, честно казано. Малко са организациите, които реално успяват да решат някакви проблеми на жителите в съответните райони. Впечатленията ми са именно от тези председателски съвети. На тях според мен би трябвало да се правят отчети за свършената работа и да се анализират причините за несвършената, а това липсва. Проблем е и манталитетът на хората, че чакат някой да им „възложи” какво да правят.   Да се върнем на политическата ситуация. Хората ще се активизират ли?   Боя се, че не. Но въпреки това мисля, че задължението на опозицията е да прави неща като кампанията „Аз съм европеец” – подписката за уволняване на правителството. Това е ролята на всяка опозиция. А фактът, че рамо до рамо с нас са СДС и Герб, аз твърдя, че трябва да е и Атака, пак казвам, че не виждам нищо нередно. И много ми се иска да вярвам, че в резултат в следващото правителство няма да участват БСП и ДПС.   Казахте, че в случая сте съгласен с политиката на националното ръководство на ДСБ. Смятате ли като цяло през годините тази политика за последователна?   Мисля, че лидерите на партията направиха една голяма грешка. Учредихме се като партия с квалификации. Казахме: „този е такъв, онзи е такъв.” Някак умеем повече да си създаваме врагове и да чертаем граници, отколкото да правим политика. Струва ми се еднакво неморално да убеждаваш някого, примерно собствените си членове, колко е лош някой и после пък да твърдиш, че всъщност той никак не е такъв. Това пак опира до въпроса с квалификациите.  Сериозна грешка е според мен, че продължаваме да се месим в работата на другите. Нека да имаме едно наум за партньора, с когото сътрудничим, но не бива непрекъснато да му гледаме в паницата. Защото сега ни е трудно – аргументите, които някога сме излагали срещу тях, те ни ги връщат в момента. Освен това и хората трудно разбират това: „Казвахте какво ли не за тях, а сега сте заедно”. Политикът трябва да е много внимателен в  квалификациите – поне аз така го разбирам. Излишно е да се стига до крайности и да се раздават оценки. Защото не е ясно утре по пътя на постигането на поставената голяма цел – в случая свалянето на правителството, с кого ще се наложи сътрудничество. И предварително нещата са обречени на неуспех, когато една партия се е лишила от евентуална помощ.   Значи според вас чрез политиката си ДСБ не е отстъпила от своите принципи?   Знаете ли, аз много добре си спомням едно изречение във възванието “за силна България в обединена Европа”, а то буквално гласеше: “Нашата мечта е да изградим Европа в България, а не просто да отидем там или да изпратим там децата си”. Е, за децата си съм готов на всичко. Не искам да ги пращам никъде! И всъщност, бях написал наскоро, че да си политик означава да взимаш решения, които не винаги изглеждат правилни в дадения момент. И че тези решения не винаги са добри за всички. И обикновено тежат на съвестта.. Аз съм приел за себе си, че това е участта на политика,  който не го приема, пак там бях посъветвал  да стане пастор.


Тагове:   вестник,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lelya - Поздрави. Нищо друго не мога да к...
11.09.2008 22:23
Поздрави. Нищо друго не мога да кажа.
цитирай
2. santov - -lelya
11.09.2008 22:27
Благодаря! Въпреки, че не съм съвсем наясно за каква ме поздравяваш. Но съдейки по предишните ти коментари, знам че си доброжелателна.
Поздрави и на теб!
цитирай
3. kleopatrasv - Поздрави и от мен ...
11.09.2008 22:48
И аз нямам въпроси , всичко е точно и ясно , а ти си стойностен човек и много добре си рабрал цената си .
цитирай
4. lelya - За това, което си казал.
11.09.2008 22:59
За това, което си казал.
цитирай
5. santov - -kleopatrasv
11.09.2008 23:36
Изчервих се, Клео....: Благодаря!
цитирай
6. gantree - @ santov
12.09.2008 00:29
Предпоследният въпрос-отговор.
Мисля, че не знаеш в кое си сгрешил, а грешката е много голяма. Според мен. Не е нещо фатално, защото тази гледна точка обърква само и единствено теб в случая. Утре ще пиша, че сега съм на музикална вълна. За всичко останало поздравления. Ти си открит и точен, което е прекрасно. Аз самият бих предпочел да си замълча за доста от нещата, които по естествен начин си казал. Има много неща, които е добре да си останат лични, но нерядко е добре да се кажат. Съвсем отделен е въпросът как се казват, и е добре да е добронамерено. Както е в случая.

Поздрави, до утре.
цитирай
7. templar - сърдечни поздрави!
12.09.2008 08:48
Примерът със съседите-члагари и пожара е великолепен и отговаря на всички глупави въпроси по темата.

Прав си за председателските съвети. Тепърва ще усетиш какво облекчение е да не присъстваш на такива подтискащи стъгди и какво богатство е да skip-ваш малоумния "вътрешнопартиен дебат" на тема "правя ли достатъчно секс у дома или ДСБ измени на гражданския си проект?"

Бъди здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: santov
Категория: Политика
Прочетен: 512854
Постинги: 149
Коментари: 1131
Гласове: 5077
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031