Чувал съм, не съм го изпитал, но казват, че когато някой изпадне в истерична криза, най-доброто средство да излезе от нея, е да му се зашлеви силен шамар.   Тези дни си мислех за Барозу. Някак, мислех си за него със съчувствие. Защото е известно, че винаги има и първи път, но в този случай, първият път на този португалец е да види премиер без гащи - Станишев. А тъй като същият този Станишев е и премиер  на моята страна, то  червенината по бузите ми не изчезва. А той, премиерът ми си  хленчи, секне се, обърсвайки лицето си с опакото на ръката пред всички медии... Вайка се, че сам не можел да управлява, а освен това и вика с цялото държавно гърло "помощ"! Но държи помощта , която да му бъде оказана да се измерва в.....  европейски чиновници – около стотина.   Молбата може да изпълни единствено Барозу, но е очевидно, че той, горкият, просто се втрещи. Не, не от гледката на премиер без гащи и европейски чиновници наоколо. 
Мисля, че е от мисълта за нужда от шамар.

Барозу всъщност го направи. Мен ръцете ме сърбят отдавна и също смятам да го шамаросам. Надявам се и вие. На тези избори ще имаме възмжност.

че навън го тълкуват като България без гащи, а не просто Станишев без гащи. Много шамари има да яде този момък на изборите :)