живеем тук и заедно :: Надежди в синьо

Кисинджър в една своя забележителна книга казваше, че има две голями проклятия – да сбъднеш всичките си мечтите или да ги загубиш. Върху главите на бившите комунисти и особено върху тази на Доган е на път, след първата, да се стовари и втората от така изредените беди. Затова и днес, с действията си, двете управляващи партии се държат, като човек, който пред лицето на неизбежното нещастие е забравил всякакво благоприличие. В това си състояние комунисти и ченгета извиват ръцете на демокрацията, опитвайки се да я арестуват. Оставени са всякакви скрупули, позволени са всякакви оръжия, а моралът – няма значение. Законодателната дейност, държавният бюджет, придружни социолози, дори и левчетата от станишевата книга са подчинени на една едничка цел – спасение от пълно поражение. Изобщо, Станишев и Доган без срам се съвокупляват с Дявола в името на собственото си оцеляване и прекрачват граници, отвъд които никой политик не трябва да пристъпва. Бих допълнил – не трябваше, защото казват, че е страшно само първият път. На фона на всичко това вече, съвсем е очевиден смисълът от Синята коалиция, която в очите на десномислещия човек се оказва единствена гаранция за простички наглед, но важни неща. Неща, които изгубихме - справедливост, нормалност, достойнство и самочувствие на европейци. Пък добрите страни на бесепарските и депесарските безобразия са, че окончателно лишиха от аргументи собствените си избиратели, а пък вдясно доста маски паднаха.

Нагоре