На американската посланичка, госпожа Нанси Макълдауни бих казал само, че нейното притеснение е само притеснение. За което й завиждам. За мнозина българи, обаче, поводът за превъзходителските й тъжни чувства е причина да намразят и държавата си.  Мисля си, че ако бях на нейно място, бих приел предизвикателството, да назова нещата с истинските им имена. Направо и в очите на Станишев и Доган. Да спомена за обръчите, за сараите и баснословните богатства на Доган. За странното явяване на последния, веднъж в годината, на работа ...  Да попитам защо в европейска страна отвличанията са ежедневие. Защо го правят униформени? И след като са такива, защо пък, в края на крайщата да не са и полицаи? А? Да е доказал някой, че са само преоблечени? Защо Първанов и Станишев се редуват във висене пред кабинета на Путин или там новият... как    му беше името....? Опитвайки се да решават руските проблеми. А нашите, българските? Тях ще решават ли изобщо? Проблемите пред нашите деца в училище, пред бащите и майките ни захвърлени на милостта на някакъв служител в Здравна каса? Дипломатичността е прието и ценено качество за посланици, но не е ли редно и това да има граници? И тези граници къде са – в областта на сърдечните  предсърдия на посланника, формулирани обикновено, като съвест, или просто продиктувани от протокола? Къде точно ги намирате, г-жо посланик? И докъде бихте очертали своята поносимост? Госпожо Макълдауни, това тук, не е точно страна на чудесата, но бих искал да Ви уверя, че ако Алиса виждаше само нечия глава, това което Вие виждате, е само нечия опашка. А от нея нагоре е просто страшно! Затова и не разбирам смекченият Ви тон. Да не говоря за странния  оптимизмъм в думите Ви. Нито за надеждите на голяма част от българите, възлагани на Вашата страна. От около 25 години, между впрочем...Нито пък за Удроу Уилсън и мечтите му?

Браво!

да търсиш категоричнен и остър тон от страна на посланика. Това не е нейна работа. Наша е.

При положение, че огромното мнозинство от българите си щракат с пръсти, мезят пияни под звуците на чалгица, заедно със съседа Геуе (применрно) и им е през оная работа в каква държава живеем, защо мислиш че посланика на чужда държава трябва да се бори за живота им?
Ако хората бяха по улиците за да искат Станишев да си ходи, ако гневни тълпи бяха обградили сараите на Доган, тогава бих те разбрал. Но при положение, че народа държи в едната ръка дистанционното, а в другата...

"Народът" е видял две и двеста, че напоследък и две хиляди, така че защо да обръща внимание например на нещо с ранг 202 в тази класация. Не можем да го съдим, но можем да имаме собствено мнение. Това е пояснение за "браво"-то ми по-горе.

Знам, че не съм прав, но ако можех пак бих й казал същото в очите...