Претендираме, че живеем в демократично общество. Или, най-малкото, се опитваме да изградим такова.  И за мен е странно, когато в едно такова общество, някой родител или някое семейство заяви, че иска само да носи на плещите си грижата за образованието на детето си, това тутакси извиква срещу нега безчетна орда от яростни противници на толкова личен избор, какъвто е изборът за начина на обучение на детето. Върху такъв родител се изсипват ругатните на толкова хора, колкото са на учителска заплата. Поне толкова!   Отгоре на всичко, дръзналият да поиска правото си, да подпомогне, по свое усмотрение и според своето родилско виждане бъдещето на детето си, бива веднага заподозрян, че е против учителите въобще, против училището, а от там се заключава, че е  против обществото ни. Накратко, аргументите на тези, които намират, едва ли не за светотатство едно подобно желание на нечии родители - да образоват сами и вкъщи децата си, аргументи, които обобщих от предишната ми публикация, сега си позволявам да събера в три по-общи въпроса:  Първият от тях е, че въпреки ниското ниво на обучение в съвременото училище в България, което не се оспорва, там детето среща обществото такова, каквото е в държавата ни и така се научава да оцелява и успява.  На този аргумент, който намирам за най-съществен и по-важното, опрян на грижа за децата, бих отговорил следното: родител праща детето си в училище първо, защото така повелява законът и второ, вече  негова надежда - да може то да научи там и с тайно упование -  да блесне и се отличи сред другите.
Но и с притеснения – дали учителят и класът ще е добър, дали средата – подходяща, дали в училищният двор, или пък в междучасието, или пък там, някъде на пейка, след училище, неговата рожба няма да попадне под влияние, което иначе, в присъствие на родителя не би се случило. Напомням, че говоря за тези пословични и важни първи седем години. И допълвам хипотезата си с предположения: ако учителят е лош, дори и само към детето ми, ако то попадне в среда, която аз, като родител и в тази крехка възраст, категорично бих ограничил от него, все пак му се случи.
Смятам, че последиците биха били неописуемо по-лоши, от тези, ако бих имал пряк контрол над него. Ако бих имал възможността, да определя учител, лично, на детето си. Дори това да е за сметка на реалната представа на детето ми за обществото. И смятам за нелепо и погрешно, да обяснявам на дъщеря си - едва на седем, осем, девет... дванадесет, че лошите и лошите неща в държавата ни са реалност. Пък и в крайна сметка, това, от какво да избера по важност да предпазя детето си би трябвало да е мое право, право на родителя. Останилите два аргумента са често повтарящи се, но далеч по-несериозни. Казват, как ще ти остане време да работиш, за да нахраниш семейството ти и после пък да  преподаваш математика, български, литература..... Отговарям – не берете грижа. Ако един родител е избрал, стига да е позволено, да има грижата за образованието на детето си и е приел, че то ще се явява на матурите, за да бъде оценено – оставето го на себе си и на отговорността му. Дали сам, дали с нает учител – негова си работа. Но да отнемеш правото на някой, да отглежда и обучава вкъщи детето си и от друга страна, да му разрешаваш да ражда деца на воля, дори и да го поощряваш, ми изглежда малко ... “еничарско”. Третият аргумент – децата днес са толкова лигави, че учителите не успяват да се справят с тях е аргумент само на учители, защото родител не би го казал, дори и да е истина. На него бих показал само изумлението си, че някой се занимава и дори му е професия, с обучение на деца, с които той не може да се справи, и които смята за “лигави”, за оправдание на своя некадърност.   И в заключение, на тези, които смятат, че не уважам учителското съсловие и не ценя труда им, ще призная, че и двамата ми родители, които всъщност дълбоко тача и обичам, са учители. И подчертавам, че не става дума за това, добри или лоши  са учителите в днешно време, а просто смятам, че е за уважение правото на всеки родител да избере доброто за детето си, защото така или иначе, няма как да избяга от оценка на избора си, отнасящ се за обучението на децата му, при приетите “външни оценявания”. Които всъщност адмирирам. 
И за спомен и от нашата младост припомням култовата, но подходяща за случая група Pink Floyd, разбира се:

тук честно ще ти кажа, че един от начините върху тебе да се изсипят тонове трупано другаде негодувание е да поставиш обществено значима тема - каквато е тази за образованието :-)

затова не го приемай лично.

темата и на мене ми беше близка, както вече писах, но вече я "надрастнах".

хубаво е, че продължаваш темата, защото всеки родител има право да избира как детето му да получи образование, вместо да е длъжен да праща детето си непременно на училище.

Всъщност аз вече преживях началните учебни години на своите две дъщери, но не мога да си простя, че ми се случи... Това е! И само се радвам, че са ми много свестни, но, смятам, поосакатени в житейски смисъл.

глупости........такива са каквито са........родени са в бг и живеят в този век........да си изчакал още стотина години пък тогава ..........не разбирате ли че всичко си е предопределено......обстоятелствата епохата........

koito otglejdat super individualist4eta koito rasnat s misalta 4e sa centar na vselenata.ama druj si gi u vas be 4ovek o6te po dobre...ako iska6 otgledaj gi v pe6tera.v teb govori straha na nekadurniq roditel na kojto cqloto ob6testvo mu e krivo.

мНОГО МИ Е ИНТЕРЕСНО ДА РАЗБЕРА АКО В ЕДИН ПРЕКРАСЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН РАЗБЕРЕШ,ЧЕ ЛЮБИМИЯ ОТРОК НЕ СЕ ВПИСВА В КОЛОВОЗА НАРЕЧЕН ЖИВОТ-КАК ТОГАВА ЩЕ ЗАЩИТИШ ПЪРВИТЕ СИ 7 ГОД. ВЪЗПИТАНИЕ ПЪК И ОСТАНАЛИТЕ...???!!!!с УВАЖЕНИЕ!!!

дОРРЕ СЕ ГЛОБАЛИЗИРАШ!

а ако това е само моя отговорност, това теб защо така те вълнува? Теб засяга ли те дълбоко, съдбата на съседското дете? Не е ли по-истинско, да се съсредоточиш върху участта на своето?

AMI MOETO E NA ULICATA NARAVNO S TVOETO-KAKVO E VINOVNO TO ZA GRESHKITE NA DRUGITE RODITELI

защо търсите нашето одобрение или неодобрение?защо сте тук?!законът?а,ето,виждате ли,децата ви живечт в държава,т.е. в общество...защо и как да ги отделите...вие самият седите пред компа и ОБЩУВАТЕ С ДРУГИТЕ,защото ИНАЧЕ не може...
АнНД

Понеже ви е присрамяло да се се назовете, лека вечер!

sANTOV,SANTOV....ZNAESH LI SLED EDNO MOE VLIZANE...KOLKO NESHTA MOGAT DA SE PEROMENQT,ZASHTOTO NIKOGA NE SI POZVOLQVAM DA GOVORQ PRAZNI PRIKAZKI I VINAGI ZNAM KAKVO ISKAM OT JIVOTA SI-ISKAM DETETOMI DA E SHTASTLIVO NO NE V EDNA UTOPIQ I NA CHUJD GRUB...

в такъв случай - и ти, и аз искаме еднакви неща. Но се разминаваме в пътищата за постигането им. Това лошо ли е?

щом подновяваш разговора.
"На него бих показал само изумлението си, че някой се занимава и дори му е професия, с обучение на деца, с които той не може да се справи, и които смята за “лигави”, за оправдание на своя некадърност."
Даа...миналата година замествах колежка в час по АЕ в 3.клас, когато внукът на директорката така се държеше, че пречеше на работата. Е, само в началото, защото така си е свикнал - да го търпят и да му се прощава всичко, но до края на часа се кротна, сложих го на място. Направих го, понеже не ми пукаше - нали само замествах. Ето това са "лигави" деца.
Не обвинявай учителя, че не може да се справи, много често е притиснат от други фактори.
По-лесно от това да критикуваш - няма!

Прочетох отново предишния пост и коментарите към него. И там, и тук е ясно едно - всеки, който се опита да промени каквото и да е в образованието, остава неразбран. Ти си безспорно прав - всеки родител трябва да има право на избор. Никъде не съм срещала някой, който да предложи държавата да отпуска средства за частни училища. Ако сега някой поиска да направи училище трябва да натовари родителите с непосилни такси. Това е най-големия проблем в българското образование. Нито родителите имат избор, нито учителите. Защото и учителят няма право да каже на родителя - не мога да се справя с обучението на детето ви, преместете го другаде-

Не ми отговори, това дето го предлагаш има ли го в Америка. Айде няма да те питам повече.

Мен лично не ме интересува, а и не знам

Ок, благодаря! Може пък да се окаже, че търсим топлата вода...или колелото.

Напълно си прав! Изборът как да си отглежда детето трябва да си е на самия родител. Щом в училище не успяват да ги опазят от насилието, наркотиците, твърде модната простотия и т.н., можем ли да виним един родител, че иска да си ги отгледа в по-нормална среда и да ги предпази в най- крехката възраст, докато не пораснат достатъчно, за да се пазят сами.

как да го "опази" училището,бе?ТО ОБУЧАВА!!!не пази!да не е охранителна фирма?!

като налага строги санкции на учениците, упражнили насилие,спъващи учебния процес,мъкнещи алкохол,дрога и цигари в училище и най- вече на техните безхаберни родители. Тези мерки навремето действаха безотказно,какво толкова се промени,че сега да не действат.Имаше изключени ученици,ТВУ-та за малолетните престъпници и т.н.Имаше респект към учителя и дори известна доза страх от него. Този властен учител наистина можеше да обучава,за разлика от днешния изтормозен,държан в крайна мизерия,с вързани ръце свой колега.